Това каране за мен и по добрата ми половинка щеше да е първото за сезона 2008 г. и първото за мен излизане с колело в планината след сериозна травма и операция на глезен.Много се притеснявах,че няма да съм в необходимата физическа кондиция и първоначалното ми намерение беше да покараме в по тесен кръг за да не изпитвам угризения,че ще бавя групата,особенно нагоре.Но както са казали хората: Човек предполага,Господ разполага.Групата която се опитвах да събера не се събра тъй като карането съвпадна и с Националния Празник 3-ти Март. Всеки го бяха подгонили разни ангажименти и до последния миг така и нямаше организация.На едно друго място прочетох,че една друга група колоездачи подготвя ходене което съвпадаше с нашата посока и аз все пак се престраших да споделя с тях нашите намерения.Те откликнаха с тяхната както разбрах по късно типична за тях отзивчивост и готовност за среща с нови приятели и съмишленици с желание да се засечем някъде по трасето.И така,станахме сутринта с жена ми,времето беше неустоимо,аз усетих как ръцете и краката започнаха да ме присърбяват,усетих,че няма
да издържа дълги приготовления и с нетърпение бързах да се метна на байка.Докато жена ми привършваше с приготовленията си аз пиех сутрешното си кафе и реших за последно да отворя електронната си поща за да видя дали все пак в последния момент някой не е решил да ни последва.Никой не беше решил подобно нещо,но прочетох нещо,което ме обнадежди и зарадва.Едно момче беше прочело за предстоящето събитие и питаше дали може да се присъедини към нас.Е как да не може,та нали това е целта,да сме повече,да е по весело и по хубаво и да се събираме все повече и повече съмишленици които харесваме този спорт.Искренно се надявах да не съм закъснял и навреме да съм прочел написаното от него.С надежда му изпратих отговор и номера на телефона си и най сетне настъпи заветния миг.Понесохме колелата надолу по стълбите,крака ме наболяваше но притесненията ми лека полека се стопяваха под лъчите на напичащото слънце.Тръгнахме щасливи към най голямото изпитание – Околовръстния път на София.Няма да го описвам,че той не подлежи на описание.Телефона ми се развъня и след като отговорих,чух един весел изпълнен с енергия глас.Беше Асен - момчето което бе пожелало да дойде с нас.Веднага се разбрахме къде ще се изчакаме и групата стана с един повече.На втората минута след като се запознахме вече знаехме,че ни предстои един прекрасен ден.И така тримата въртяхме смелопедалите по околовръстното шосе,разговаряхме за какво ли не когато това беше възможно и се наслаждавахме на сещането което следваше след всеки прелетял покрай нас камион.Няма две мнения – тръпка си е това шосе и това си е.Стигнахме разклона за Лозен и задрапахме по гордо изправилия се пред нас баир.Един приятел така и не разбра,как може този баир да се изкачи с колело при положение,че и колата му се ”задъхвала” по него. Е приятелю – МОЖЕ.Когато си достатъчно ентусиазиран и мотивиран,когато си в компания на сърдечни и усмихнати хора, всичко може.Вземи си колело,яхни го и ела с нас да видиш още колко неща са възможни.Както си катерехме баирчето,зад нас свирна клаксон на кола.Един тъмно син бус ни задмина и спря.Когато наближих,през задния прозорец на багажното отделение видях около 5-6 колелета подредени старателно и в следващия миг вече се запознавах с поредния за деня усмихнат и весел човек.Лозенски Манастир от ReactorЕй този ден наистина беше обещаващ и пълен с приятни изненади.Оказа се,че това е Бокича - един от колоездачите от Велоклуб-Мамут с които бях споделил намеренията си за празничния ден.Разбрахме се да се чакаме,по точно те да ни изчакат в Лозен и заедно да продължим нагоре в Лозенската Планина.Така и стана.По пътя се срещнахме с още едно девойче с името Ани ,която си беше от Лозен и както се бяхме разбрали предварително се срещнахме в центъра и продължихме към другата среща.Най накрая групата се събра и се заизкачвахме по една прекрсна планинска пътека.Пътя беше твърд и сух/мечтата на планиския колоездач/.Тук таме в по сенчестите и закрити места имаше по някоя и друга локва но това не можеше да ни притесни.Стигнахме до един заслон,където беше пълно с коли а въздуха и главите ни започнаха да се разцепват от кънтящата сръбска музика.Да ме прощават братята Сърби ама не ми понасят техните ритми.Снимахме се набързо,уговорихме се да се чакаме понякое време пак на това място и се разделихме на две групички.Едната тръгна да покорява връх Половрак а другата тръгнахме към Лозенския манастир Св, Спас.Независимо от сезона,пейзажа около нас беше красив и действаше успокояващо на всички сетива.Напълнихме бидончетата с несравнимата планинска вода и след кратък престой се заспускахме надолу към заслона.И това спускане,макар и кратко си беше вълнуващо и изпълнено с емоции произтичащи от срещите с разхождащите се по пътеката туристи.Живи и здрави без жертви както от наша страна,така и от страна на туристите спряхме отновопри прословутия озвучен с вече по ориенталски ритми заслон.Стана ясно,че няма да издържим дълго на това място.Тъкмо се нахранихме с домашно приготвените сандвичи,когато долетя и групата тръгнала към върха.Възбудени от страхотното спускане,не се заседяха дълго и се приготвихме за предстоящото шеметно спускане към селото.Яхнахме байковете и полетяхме надолу по пътеката.Отбихме се по една пряка пътека минаваща през борова гора и съдържаща в себе си вълнуващи елементи на фрийрайд.Последва невероятно спускане през гората.Спирахме само за неизбежните снимки разбира сеипродължавахме надолу.След един завой налетях на по едрички камъни,които в момента в който стъпих върху тях се раздвижиха като живи,като река във всички посоки.Последва и вълнуващо падане което си беше част от тръпката.Още един от групата последва примера ми исеобърна в едина купчина от изсъхнали клони.Не можах д видя точнокак стана,но успях да чуя последвалия звук от пaдането който напомняше на звук от паднала върху ламаринен покрив наковалня.Обзе ме притеснение в първия момент,но момчето с псевдонима Chincho се изправи сякаш сега ставаше от сън,яхна колелото и полетя отново надолу.Финала на спускането бе полят с ледено студена бира и весел и приятен разговор.След кратка почивка завъртяхме педалите обратно към къщи.
За нас това бе един много вълнуващ и изпълнен с много емоции и приятни мигове ден с колоездачите от ”Велоклуб Мамут” които са една несравнима весела компания от сърдечни и усмихнати хора.С удоволствие бихме споделили и други маршрути в тяхната компания.
————————————————————————————
да издържа дълги приготовления и с нетърпение бързах да се метна на байка.Докато жена ми привършваше с приготовленията си аз пиех сутрешното си кафе и реших за последно да отворя електронната си поща за да видя дали все пак в последния момент някой не е решил да ни последва.Никой не беше решил подобно нещо,но прочетох нещо,което ме обнадежди и зарадва.Едно момче беше прочело за предстоящето събитие и питаше дали може да се присъедини към нас.Е как да не може,та нали това е целта,да сме повече,да е по весело и по хубаво и да се събираме все повече и повече съмишленици които харесваме този спорт.Искренно се надявах да не съм закъснял и навреме да съм прочел написаното от него.С надежда му изпратих отговор и номера на телефона си и най сетне настъпи заветния миг.Понесохме колелата надолу по стълбите,крака ме наболяваше но притесненията ми лека полека се стопяваха под лъчите на напичащото слънце.Тръгнахме щасливи към най голямото изпитание – Околовръстния път на София.Няма да го описвам,че той не подлежи на описание.Телефона ми се развъня и след като отговорих,чух един весел изпълнен с енергия глас.Беше Асен - момчето което бе пожелало да дойде с нас.Веднага се разбрахме къде ще се изчакаме и групата стана с един повече.На втората минута след като се запознахме вече знаехме,че ни предстои един прекрасен ден.И така тримата въртяхме смелопедалите по околовръстното шосе,разговаряхме за какво ли не когато това беше възможно и се наслаждавахме на сещането което следваше след всеки прелетял покрай нас камион.Няма две мнения – тръпка си е това шосе и това си е.Стигнахме разклона за Лозен и задрапахме по гордо изправилия се пред нас баир.Един приятел така и не разбра,как може този баир да се изкачи с колело при положение,че и колата му се ”задъхвала” по него. Е приятелю – МОЖЕ.Когато си достатъчно ентусиазиран и мотивиран,когато си в компания на сърдечни и усмихнати хора, всичко може.Вземи си колело,яхни го и ела с нас да видиш още колко неща са възможни.Както си катерехме баирчето,зад нас свирна клаксон на кола.Един тъмно син бус ни задмина и спря.Когато наближих,през задния прозорец на багажното отделение видях около 5-6 колелета подредени старателно и в следващия миг вече се запознавах с поредния за деня усмихнат и весел човек.Лозенски Манастир от ReactorЕй този ден наистина беше обещаващ и пълен с приятни изненади.Оказа се,че това е Бокича - един от колоездачите от Велоклуб-Мамут с които бях споделил намеренията си за празничния ден.Разбрахме се да се чакаме,по точно те да ни изчакат в Лозен и заедно да продължим нагоре в Лозенската Планина.Така и стана.По пътя се срещнахме с още едно девойче с името Ани ,която си беше от Лозен и както се бяхме разбрали предварително се срещнахме в центъра и продължихме към другата среща.Най накрая групата се събра и се заизкачвахме по една прекрсна планинска пътека.Пътя беше твърд и сух/мечтата на планиския колоездач/.Тук таме в по сенчестите и закрити места имаше по някоя и друга локва но това не можеше да ни притесни.Стигнахме до един заслон,където беше пълно с коли а въздуха и главите ни започнаха да се разцепват от кънтящата сръбска музика.Да ме прощават братята Сърби ама не ми понасят техните ритми.Снимахме се набързо,уговорихме се да се чакаме понякое време пак на това място и се разделихме на две групички.Едната тръгна да покорява връх Половрак а другата тръгнахме към Лозенския манастир Св, Спас.Независимо от сезона,пейзажа около нас беше красив и действаше успокояващо на всички сетива.Напълнихме бидончетата с несравнимата планинска вода и след кратък престой се заспускахме надолу към заслона.И това спускане,макар и кратко си беше вълнуващо и изпълнено с емоции произтичащи от срещите с разхождащите се по пътеката туристи.Живи и здрави без жертви както от наша страна,така и от страна на туристите спряхме отновопри прословутия озвучен с вече по ориенталски ритми заслон.Стана ясно,че няма да издържим дълго на това място.Тъкмо се нахранихме с домашно приготвените сандвичи,когато долетя и групата тръгнала към върха.Възбудени от страхотното спускане,не се заседяха дълго и се приготвихме за предстоящото шеметно спускане към селото.Яхнахме байковете и полетяхме надолу по пътеката.Отбихме се по една пряка пътека минаваща през борова гора и съдържаща в себе си вълнуващи елементи на фрийрайд.Последва невероятно спускане през гората.Спирахме само за неизбежните снимки разбира сеипродължавахме надолу.След един завой налетях на по едрички камъни,които в момента в който стъпих върху тях се раздвижиха като живи,като река във всички посоки.Последва и вълнуващо падане което си беше част от тръпката.Още един от групата последва примера ми исеобърна в едина купчина от изсъхнали клони.Не можах д видя точнокак стана,но успях да чуя последвалия звук от пaдането който напомняше на звук от паднала върху ламаринен покрив наковалня.Обзе ме притеснение в първия момент,но момчето с псевдонима Chincho се изправи сякаш сега ставаше от сън,яхна колелото и полетя отново надолу.Финала на спускането бе полят с ледено студена бира и весел и приятен разговор.След кратка почивка завъртяхме педалите обратно към къщи.
За нас това бе един много вълнуващ и изпълнен с много емоции и приятни мигове ден с колоездачите от ”Велоклуб Мамут” които са една несравнима весела компания от сърдечни и усмихнати хора.С удоволствие бихме споделили и други маршрути в тяхната компания.
————————————————————————————
Няма коментари:
Публикуване на коментар