За почитателите на MTB -Планинското Колоездене
имам доста добри предложения на подходящи за целта маршрути за каране.
Eто един от моите любими маршрути ,които използвам за разтоварване и е близо до София:
Панчарево
До там се стига с автобуси с номера 1 и 3 които тръгват от кв.Гео Милев в близост до предполагам вече бившия завод “ЕЛЕКТРОНИКА”. Не знам дали все още е завод и дали се казва така.
Слизате на Стената.Това е първата спирка след като рейса влезе в Панчарево.Има голям паркинг и чешма от която не ви съветвам да си сипвате вода за пиене.Пресичате Самоковско шосе и се спускате на ляво към стената.Карате покрай езерото за да минете от другата му страна и излизате на друг голям паркинг.Това е края на Герман.Тръгвате надолу към селото,карате само по главния път към другият му край.Преди да стигнете Околовръстния път,има отбивка в дясно и срещу нея табела сочеща пътя към Германския Манастир.Тръгвате в тази посока.Следва не много натоварен асфалтов път,който започва в началото с лек,по натам малко по голям баир към манастира.Стигате манастира който е в края на пътя и катеренето продължава по бетонен път.Изкачването не е много дълго нито много тежко.Стигате асфалтов път - разклонение в дясно,което води към военно поделение.Подминавате го и веднага след него тръгвате по пътека надясно и нагоре.След кратко но стръмно изкачване,стигате пътека,която на ляво води към Лозен а надясно се спуска към Панчарево.От тука започва и удоволствието.Наградата за катеренето е едно доста добро спускане,което заради образувалите се коловози,свличания и тук там по едрички камъни може да се окаже доста вълнуващо изживяване.За предпочитане е да сте оборудвани с протектори.Смятам,че е излишно да споменавам каските защото те са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ.
Спускането завършва с разклон и ако не внимавате особенно,може да продължите по по голям утъпкан път надясно към вилната зона на Герман,където няма нищо вълнуващо,освен ако не си падате по битката с улични кучета.
Та,мой съвет е да тръгнете на ляво по широкия път който ще ви отведе до почивната станция на Кремиковци,която предствлява не много голяма за представите ни за почивна станция постройка.Там че ви посрещне кучешки лай,но опасност няма.Точно срещу вилата в дясно започва пътека,която се спуска надолу към стената/мястото от където тръгнахте/.Спускането е супер,макар и кратко.Ако продължите пък направо,пътя се превръща в по тясна пътека по която следва също вълнуващо спускане по серпентини виещи се над езерото.По тази пътека,можете да развивате техниката си на завиване.Внимавайте защото по нея макар и по рядко през седмицата особенно,се срещат и туристи.Спускането завършва при асфалтова алея и чешма с хубава студена вода.Аз лично след такова изживяване предпочитам бирата честно казано :)
От тук насетне вече сами преценявате накъде и как.Можете да се върнете нагоре по същата пътека и по вече описаната срещу станцията пътека пък да се спуснете до стената.И там изненади и вълнуващи мигове,няма да ви липсват.
УСПЕХ и ………..УМНАТА.
...............................................................................................................
Един друг маршрут който ни е удобен защото живеем в Младост е:
Камбаните - Бистрица - Железница.
През Младост-4 се излиза от квартала,пресичате/мнооого внимателно/ околовръстното шосе и влизате по асфалтирания път/поне това което е останало от него/ в Парка на Камбаните/не,че и от него остана нещо но…./.Продължавате по асфалта и след като подминете големия паркинг и боровата горичка,свивате в ляво по черната пътека,която ще видите около строежите.Може вече да е променена,но така или иначе няма как да се загубите.Карате смело нагоре към Бистрица по стръмна но приятна пътека,достигате нещо като вилна зона и асфалтов път по който свивате в ляво.Започва катерене по асфалта което завършва с разклон.На ляво е към Панчарево,надясно към Бистрица.Тръгвате надясно и стигате Т - образно кръстовище,завивате наляво и стигате центъра на Бистрица.Там има кафе,бира,сандвичи,хубава студена вода от чешмата на спирката на автобусите.
От там както решите вече.
1.Нагоре към Железница по асфалта.
2.Обратно по пътя по който дойдохте но на разклона на който излязохте от Парка на Камбаните вместо обратно/на ляво/ към тях,продължавате направо към Панчарево/яко спускане по асфалта но е пълно с дупки/.
От Железница на последната спирка на автобуса тръгвате наляво към минералните извори.Когото и да попитате,ще ви посочи пътя към Кокаляне.Следва катерене,спускане,бутане,ако има кал и носене през планината но в края на мъките излизате на асфалтов не много широк път по който отново следва шеметно спускане до Кокаляне.Е,там вече ви е познато………
Дерзайте и Умната :)
--------------------------------------------------------------------------------------------------
В съчетание с горния маршрут,може да се направи и още един……
Витоша - Обиколната Алея
От Железница,вместо към Кокаляне,тръгвате нагоре към Обиколната Алея на Витоша.По нея карането е цяло удоволствие,само през уикенда трябва да сте по внимателни и усмихнати заради туристите които се разхождат там.Някак си отношението им към планинското колоездене още не е ориентирано.Мислят си,че в планината освен да се ходи пеш,друго не трябва да се прави,но ще свикнат.Та по тази алея стигате до серпентините на Симеоново,спускате се по тях до Симеоновските езера и от там продължавате към Драгалевци.От Драгалевци вече кой накъдето иска,но примерно се спускате към Бояна,от там до Бул. България и пак кой от къде е… :)/И не забравяйте най важното:
След всяко каране се спира за почивка за по една бира.Задължително.Но само по една.Също задължително.Иначе няма да е пълно удоволствието.Това е трядиция а традициите трябва да се уважават и спазват. Успех и преди всичко….Умната
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Палещото Слънце
“Палещото Слънце”
Кръстник на маршрута е Любо Ботушаров.Започва от с.Пасарел,където обикновенно се събираме.По равен широк коларски път почти нивелиран без груби изкачвания се стига до “Мините - Чукурово”.И от там вече може да се върнем по същия път,а може и по един друг маршрут наречен “Палещото Слънце” - 2 .Има възможност и за прибиране през езерата на Габра през самото селце –> Магистрала “ТРАКИЯ” и от там за София или към Долни Лозен,зависи кой на къде ще хваща..Карали сме го през Магистралата и не е добра оферта.Този маршрут не се харесва от повечето карачи,защото е в общи линии скучен.Няма грубо катерене,няма технични участъци и яки спускания.Просто е класически ХС маршрут.За предпочитане е да се кара през ранна пролет или късна есен защото почти през цялото време се кара на открито и сянката е кът . Лятото си пече слънчицето здраво.
……………………………………………………………………………………………………
Обсерваторията - Плана Планина
Ханче “Брезите - Обсерваторията”
Това е един доста приятен маршрут за каране и едно от най хубавите му качества е,че става за каране дори и при по мокро време.Изцяло е по асфалт.Има два варианта за начало на маршрута.Единия е от Бистрица по пътя за Железница и продължавате до ханчето.Другия вариант е от Железница.Има рейсове за Бистрица - Железница .Единия е 98 и тръгва от Хладилника другия тръгва от Дървеница срещу Студентски Общежития.И така,стигнали сте до ханчето.Точно срещу него се отклонява широк асфалтов път.Тръгвате по него.Редуват се изкачвания,спускания,минава се през няколко махали и пътя завършва с Т - образно кръстовище.Вие тръгвате надясно.Следва доста дълго но не тежко изкачване.Продължавате по пътя без да се отклонявате никъде.Стигате една крайпътна чешма с хубава вода.Продължавате по започващото спускане,минавате през борова гора и в края на гората е и крайната точка.Няма как да я сбъркате.Пейзажа е страхотен.После наобратно…………..
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
ВИТОША - ОБИКОЛНАТА АЛЕЯ
Витоша предлага отлични възможности и за вас. Планината е опасана от алеи, за които не ви е необходима нито специална физическа подготовка, нито колело за над 1000 марки. Най-популярната от тях е така наречената обиколна алея. (с.Железница - ж.к. Бояна)
Препоръчително място за начало на карането е село Железница. До там се стига с автобуси N98 (начална спирка - Хладилника) или N69 (начална спирка - Дървеница).
Най-добре е да слезете на първата спирка в селото (почти веднага след като автобуса навлезе в него, на нея има и има чешма).
Потегля се нагоре по черен път покрай къщи и селскостопански постройки. Скоро пътят завива наляво и започва да се изкачва през букова гора. След около 10-на мин. се достига обиколната алея. По нея поемате надясно (т.е. към София). Добре е да карате с каска, тъй като има възможности за развиване на големи скорости и падане не би било приятно. Ако нямате желание през цялото време да заобикаляте туристи и да крещите “Пази сее” по-добре изберете за начинанието делничен ден или по-ранен час
По алеята не може да се загубите, така че давайте смело. Тя е почти равна и не изисква много усилия. Повишено внимание в този участък изисква единствено пресичането на висок мост без парапети.
Неусетно се достигат големи поляни преди село Бистрица. Карайте все направо и не се изкачвайте никъде, за да не ви се налага в един момент да изречете “Е, май се позагубих…” Скоро след като навлезете в гората се достига и до разклона за х.Алеко. Тук трябва да пресечете дървено мостче и изхождайки от правилото, че се движите все по най-лесния път да продължите право напред по хоризонталата.
Ако сте решили, че не ви се кара към Симеоново и искате да слезете в Бистрица трябва да следите за стръмен коларски път вдясно. След като го откриете тръгнете по него и почти веднага завийте вляво по тясна пътечка. Съвсем скоро тя става приятна алея с добър наклон, но много внимавайте да не се засилвате много при първото спускане, защото единият от десните завои си е доста опасен (има 30-на метрово дере веднага след него…)
Ако пък ще продължавате все напред към Симеоново не се отклонявайте от алеята. В този участък тя е малко досадна, защото мостчетата над водостоците са изпотрошени и се налага често да спирате, но това се преживява. При достигане на следващия разклон за Бистрица пак имате избор дали да продължите направо или надолу. Както всеки ще се досети за Симеоново е направо. Следва приятно каране, което завършва със стръмно слизане покрай голям порой. След това се озовавате в долината на Симеоновската река. Ако сте за селото поемате надолу, а ако искате да стигнете до Драгалевци ще трябва малко да се поизкатерите. Тръгва се нагоре и се следи внимателно за табелка за Драгалевски манастир. След като я засечете, завивате вдясно и продължавате да се катерите. В този участък може и да се позагубите, но това да не ви плаши. Продължавайте да се движите все нагоре и надясно и скоро ще излезете на по-добре оформена пътека. По нея се кара приятно, но не задълго. След не повече от 10-на мин. се достигат Алековите водопади, където щете не щете ще трябва да слезете от колелото. Това обаче не трябва да ви притеснява, защото гледката тук е великолепна и със сигурност ще останете доволни.
След преминаване на скалните участъци (не се плашете, просто къса скална река) отново може да повъртите, само че по нанагорнище. Това също не трябва да ви притеснява, защото скоро започва спускането. А то е много дълго и приятно. По време на него ще пресечете трасето на седалков лифт Драгалевци-Бай Кръстьо и ще достигнете до Драгалевската река. Преминавате и през нея и продължавате по хоризонтална алея към Драгалевския манастир. От манастира се продължава надолу по асфалтовия път към Драгалевци. На последния завой преди станцията на лифта (завоят е десен) трябва да завиете наляво по добре оформена алея. Скоро след това се пресича пътя за Алеко. В случай, че не сте се отказали и искате да стигнете до Бояна, почти веднага след него трябва да завиете наляво. Минава се малко над така нареченият Драгалевски плаж и се продължава по широка алея. Тя се движи ту леко нагоре, ту леко надолу, но накрая идва и вашият час - едно много дълго и приятно спускане. То ще ви отведе до самата Бояна.
http://bgmountains.hit.bg/vitosha_biking.htm
имам доста добри предложения на подходящи за целта маршрути за каране.
Eто един от моите любими маршрути ,които използвам за разтоварване и е близо до София:
Панчарево
До там се стига с автобуси с номера 1 и 3 които тръгват от кв.Гео Милев в близост до предполагам вече бившия завод “ЕЛЕКТРОНИКА”. Не знам дали все още е завод и дали се казва така.
Слизате на Стената.Това е първата спирка след като рейса влезе в Панчарево.Има голям паркинг и чешма от която не ви съветвам да си сипвате вода за пиене.Пресичате Самоковско шосе и се спускате на ляво към стената.Карате покрай езерото за да минете от другата му страна и излизате на друг голям паркинг.Това е края на Герман.Тръгвате надолу към селото,карате само по главния път към другият му край.Преди да стигнете Околовръстния път,има отбивка в дясно и срещу нея табела сочеща пътя към Германския Манастир.Тръгвате в тази посока.Следва не много натоварен асфалтов път,който започва в началото с лек,по натам малко по голям баир към манастира.Стигате манастира който е в края на пътя и катеренето продължава по бетонен път.Изкачването не е много дълго нито много тежко.Стигате асфалтов път - разклонение в дясно,което води към военно поделение.Подминавате го и веднага след него тръгвате по пътека надясно и нагоре.След кратко но стръмно изкачване,стигате пътека,която на ляво води към Лозен а надясно се спуска към Панчарево.От тука започва и удоволствието.Наградата за катеренето е едно доста добро спускане,което заради образувалите се коловози,свличания и тук там по едрички камъни може да се окаже доста вълнуващо изживяване.За предпочитане е да сте оборудвани с протектори.Смятам,че е излишно да споменавам каските защото те са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ.
Спускането завършва с разклон и ако не внимавате особенно,може да продължите по по голям утъпкан път надясно към вилната зона на Герман,където няма нищо вълнуващо,освен ако не си падате по битката с улични кучета.
Та,мой съвет е да тръгнете на ляво по широкия път който ще ви отведе до почивната станция на Кремиковци,която предствлява не много голяма за представите ни за почивна станция постройка.Там че ви посрещне кучешки лай,но опасност няма.Точно срещу вилата в дясно започва пътека,която се спуска надолу към стената/мястото от където тръгнахте/.Спускането е супер,макар и кратко.Ако продължите пък направо,пътя се превръща в по тясна пътека по която следва също вълнуващо спускане по серпентини виещи се над езерото.По тази пътека,можете да развивате техниката си на завиване.Внимавайте защото по нея макар и по рядко през седмицата особенно,се срещат и туристи.Спускането завършва при асфалтова алея и чешма с хубава студена вода.Аз лично след такова изживяване предпочитам бирата честно казано :)
От тук насетне вече сами преценявате накъде и как.Можете да се върнете нагоре по същата пътека и по вече описаната срещу станцията пътека пък да се спуснете до стената.И там изненади и вълнуващи мигове,няма да ви липсват.
УСПЕХ и ………..УМНАТА.
...............................................................................................................
Един друг маршрут който ни е удобен защото живеем в Младост е:
Камбаните - Бистрица - Железница.
През Младост-4 се излиза от квартала,пресичате/мнооого внимателно/ околовръстното шосе и влизате по асфалтирания път/поне това което е останало от него/ в Парка на Камбаните/не,че и от него остана нещо но…./.Продължавате по асфалта и след като подминете големия паркинг и боровата горичка,свивате в ляво по черната пътека,която ще видите около строежите.Може вече да е променена,но така или иначе няма как да се загубите.Карате смело нагоре към Бистрица по стръмна но приятна пътека,достигате нещо като вилна зона и асфалтов път по който свивате в ляво.Започва катерене по асфалта което завършва с разклон.На ляво е към Панчарево,надясно към Бистрица.Тръгвате надясно и стигате Т - образно кръстовище,завивате наляво и стигате центъра на Бистрица.Там има кафе,бира,сандвичи,хубава студена вода от чешмата на спирката на автобусите.
От там както решите вече.
1.Нагоре към Железница по асфалта.
2.Обратно по пътя по който дойдохте но на разклона на който излязохте от Парка на Камбаните вместо обратно/на ляво/ към тях,продължавате направо към Панчарево/яко спускане по асфалта но е пълно с дупки/.
От Железница на последната спирка на автобуса тръгвате наляво към минералните извори.Когото и да попитате,ще ви посочи пътя към Кокаляне.Следва катерене,спускане,бутане,ако има кал и носене през планината но в края на мъките излизате на асфалтов не много широк път по който отново следва шеметно спускане до Кокаляне.Е,там вече ви е познато………
Дерзайте и Умната :)
--------------------------------------------------------------------------------------------------
В съчетание с горния маршрут,може да се направи и още един……
Витоша - Обиколната Алея
От Железница,вместо към Кокаляне,тръгвате нагоре към Обиколната Алея на Витоша.По нея карането е цяло удоволствие,само през уикенда трябва да сте по внимателни и усмихнати заради туристите които се разхождат там.Някак си отношението им към планинското колоездене още не е ориентирано.Мислят си,че в планината освен да се ходи пеш,друго не трябва да се прави,но ще свикнат.Та по тази алея стигате до серпентините на Симеоново,спускате се по тях до Симеоновските езера и от там продължавате към Драгалевци.От Драгалевци вече кой накъдето иска,но примерно се спускате към Бояна,от там до Бул. България и пак кой от къде е… :)/И не забравяйте най важното:
След всяко каране се спира за почивка за по една бира.Задължително.Но само по една.Също задължително.Иначе няма да е пълно удоволствието.Това е трядиция а традициите трябва да се уважават и спазват. Успех и преди всичко….Умната
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Палещото Слънце
“Палещото Слънце”
Кръстник на маршрута е Любо Ботушаров.Започва от с.Пасарел,където обикновенно се събираме.По равен широк коларски път почти нивелиран без груби изкачвания се стига до “Мините - Чукурово”.И от там вече може да се върнем по същия път,а може и по един друг маршрут наречен “Палещото Слънце” - 2 .Има възможност и за прибиране през езерата на Габра през самото селце –> Магистрала “ТРАКИЯ” и от там за София или към Долни Лозен,зависи кой на къде ще хваща..Карали сме го през Магистралата и не е добра оферта.Този маршрут не се харесва от повечето карачи,защото е в общи линии скучен.Няма грубо катерене,няма технични участъци и яки спускания.Просто е класически ХС маршрут.За предпочитане е да се кара през ранна пролет или късна есен защото почти през цялото време се кара на открито и сянката е кът . Лятото си пече слънчицето здраво.
……………………………………………………………………………………………………
Обсерваторията - Плана Планина
Ханче “Брезите - Обсерваторията”
Това е един доста приятен маршрут за каране и едно от най хубавите му качества е,че става за каране дори и при по мокро време.Изцяло е по асфалт.Има два варианта за начало на маршрута.Единия е от Бистрица по пътя за Железница и продължавате до ханчето.Другия вариант е от Железница.Има рейсове за Бистрица - Железница .Единия е 98 и тръгва от Хладилника другия тръгва от Дървеница срещу Студентски Общежития.И така,стигнали сте до ханчето.Точно срещу него се отклонява широк асфалтов път.Тръгвате по него.Редуват се изкачвания,спускания,минава се през няколко махали и пътя завършва с Т - образно кръстовище.Вие тръгвате надясно.Следва доста дълго но не тежко изкачване.Продължавате по пътя без да се отклонявате никъде.Стигате една крайпътна чешма с хубава вода.Продължавате по започващото спускане,минавате през борова гора и в края на гората е и крайната точка.Няма как да я сбъркате.Пейзажа е страхотен.После наобратно…………..
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
ВИТОША - ОБИКОЛНАТА АЛЕЯ
Витоша предлага отлични възможности и за вас. Планината е опасана от алеи, за които не ви е необходима нито специална физическа подготовка, нито колело за над 1000 марки. Най-популярната от тях е така наречената обиколна алея. (с.Железница - ж.к. Бояна)
Препоръчително място за начало на карането е село Железница. До там се стига с автобуси N98 (начална спирка - Хладилника) или N69 (начална спирка - Дървеница).
Най-добре е да слезете на първата спирка в селото (почти веднага след като автобуса навлезе в него, на нея има и има чешма).
Потегля се нагоре по черен път покрай къщи и селскостопански постройки. Скоро пътят завива наляво и започва да се изкачва през букова гора. След около 10-на мин. се достига обиколната алея. По нея поемате надясно (т.е. към София). Добре е да карате с каска, тъй като има възможности за развиване на големи скорости и падане не би било приятно. Ако нямате желание през цялото време да заобикаляте туристи и да крещите “Пази сее” по-добре изберете за начинанието делничен ден или по-ранен час
По алеята не може да се загубите, така че давайте смело. Тя е почти равна и не изисква много усилия. Повишено внимание в този участък изисква единствено пресичането на висок мост без парапети.
Неусетно се достигат големи поляни преди село Бистрица. Карайте все направо и не се изкачвайте никъде, за да не ви се налага в един момент да изречете “Е, май се позагубих…” Скоро след като навлезете в гората се достига и до разклона за х.Алеко. Тук трябва да пресечете дървено мостче и изхождайки от правилото, че се движите все по най-лесния път да продължите право напред по хоризонталата.
Ако сте решили, че не ви се кара към Симеоново и искате да слезете в Бистрица трябва да следите за стръмен коларски път вдясно. След като го откриете тръгнете по него и почти веднага завийте вляво по тясна пътечка. Съвсем скоро тя става приятна алея с добър наклон, но много внимавайте да не се засилвате много при първото спускане, защото единият от десните завои си е доста опасен (има 30-на метрово дере веднага след него…)
Ако пък ще продължавате все напред към Симеоново не се отклонявайте от алеята. В този участък тя е малко досадна, защото мостчетата над водостоците са изпотрошени и се налага често да спирате, но това се преживява. При достигане на следващия разклон за Бистрица пак имате избор дали да продължите направо или надолу. Както всеки ще се досети за Симеоново е направо. Следва приятно каране, което завършва със стръмно слизане покрай голям порой. След това се озовавате в долината на Симеоновската река. Ако сте за селото поемате надолу, а ако искате да стигнете до Драгалевци ще трябва малко да се поизкатерите. Тръгва се нагоре и се следи внимателно за табелка за Драгалевски манастир. След като я засечете, завивате вдясно и продължавате да се катерите. В този участък може и да се позагубите, но това да не ви плаши. Продължавайте да се движите все нагоре и надясно и скоро ще излезете на по-добре оформена пътека. По нея се кара приятно, но не задълго. След не повече от 10-на мин. се достигат Алековите водопади, където щете не щете ще трябва да слезете от колелото. Това обаче не трябва да ви притеснява, защото гледката тук е великолепна и със сигурност ще останете доволни.
След преминаване на скалните участъци (не се плашете, просто къса скална река) отново може да повъртите, само че по нанагорнище. Това също не трябва да ви притеснява, защото скоро започва спускането. А то е много дълго и приятно. По време на него ще пресечете трасето на седалков лифт Драгалевци-Бай Кръстьо и ще достигнете до Драгалевската река. Преминавате и през нея и продължавате по хоризонтална алея към Драгалевския манастир. От манастира се продължава надолу по асфалтовия път към Драгалевци. На последния завой преди станцията на лифта (завоят е десен) трябва да завиете наляво по добре оформена алея. Скоро след това се пресича пътя за Алеко. В случай, че не сте се отказали и искате да стигнете до Бояна, почти веднага след него трябва да завиете наляво. Минава се малко над така нареченият Драгалевски плаж и се продължава по широка алея. Тя се движи ту леко нагоре, ту леко надолу, но накрая идва и вашият час - едно много дълго и приятно спускане. То ще ви отведе до самата Бояна.
http://bgmountains.hit.bg/vitosha_biking.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар