Защо после обвиняват младите в безотоговорност и неумение да се справят сами с живота си. Защо и след като са завършили вече училище правописът им дори е под всякаква критика?
Притча за пеперудата
Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.
След като прочетох тази притча се замислих ние какво правим в действителност с нашите деца?
В стремежа си да им помагаме и да ги държим далеч от отговорностите и трудностите още от ранно детство,на практика ние ги осакатяваме непоправимо и ги лишаваме от силата и опита които ще им са необходими за да могат един ден да вземат живота си в ръце.Да могат да поемат отговорноста за семействата които ще създадат,за децата които ще родят и изобщо за оцеляването им в този живот.Още по лошо.По този начин ги лишаваме от трупането на опит а с опита идва и самоувереноста и самочувствието.Когато детето е гледано като писано яйце,утре то няма смелоста и увереноста да създаде свое семейство.Живота с Мама и Тате е лесен,те се грижат за мен,аз ще си живея спокойно.Страха да заживее само,далеч от грижите на Мама и Тате е породен от обстоятелството,че това дете никога не се е преборило с някаква трудност.Дори не си е изпрало веднъж чорапите или гащите.Е,това върши Мама или пералнята.Никога не му се е наложило да си направи само храната с изключение на някой сандвич може би.Познавам млади жени над 25-27 годишна възраст които не умеят да си изпържат едно яйце дори камо ли да готвят за дете или семейство и това не са единични случаи.Мъже,които не могат един пирон да забият без да си изпочупят пръстите.Още по зле.Дори в училище на детето не му се налага да учи за да заслужи оценките си,защото Тате има пари и ще му купи дипломата.Това се е случвало пред очите ми а напоследък е много често явление.Но трагедията не спира до тук.Дори да се осмели един ден това дете да създаде семейство,грешката на “Грижовния родител” продължава.В недалечно минало се мъкнеха бурканите от село.Всеки месец под една или друга форма родителите дават на младите някакви средства,пазаруват им,дори по досадните бих казал нахални “грижовни майки” в стремежа си да не бъдат изместени от вече съпругата на сина им се вмъкват често в семейството и предлагат помоща си за едно или друго къде за внучето,за кучето за готвенето или прането и т.н.
Какво си викат младите.Ами те нашите ще помагат,значи няма проблем.Не им се налага да се стремят към развитие,към увеличаване на доходите за благото на семейството,отпускат се дори съм бил свидетел на млади семейства с деца в които родителите не работят.За оправдание им служи тежката безработица,кризата и какво ли не още.Защо си позволяват да го правят.Ами защото отново вина имат “грижовните родители” които вмсто да ги стимулират да се развиват и работят,да ги научат ,че от всяко положение изход винагио има,стига човек да има желание и да го намери,те ги успокояват:
-Нали Мама и Тате са тук,докато са живи ще помагат и ще се грижат за децата.
А някой задава ли си въпроса когато Мама и Тате вече не са тук,децата как ще се грижат за себе си.Или още по страшния въпрос – Как ще се грижат за своите деца,когато не са научени на това?
Йосиф Гърбов
Няма коментари:
Публикуване на коментар