Родителските амбиции.

Задушават същноста на характера на децата ни или им помагат в тяхното развитие?

Всички родители имаме някакви очаквания за децата си.За добро или зло - има и полза има и вреда обаче. . По мои лични наблюдения повечето родители прекаляват с амбициите си спрямо децата си.Дотягат и притискат дори се опитват да им стоварват своите нереализирани идеи и амбиции. Според мен това е егоизъм и избиване на комплекси.Но в тяхна полза и не само ще е ако добре осъзнаят,че трябва да се уважава индивидуалното желание и особености на детето.Неговите влечения и способности.Никъде не пише,че е задължително синът на пожарникаря да стане и той пожарникар.Може да го влече нещо друго.Или синът на хирурга да стане и той хирург.Може просто касаплъка да е далеч от характера на детето.Обратното също не е добре - да се спира някой да учи, защото в цялото родословно дърво нямало учени. Изобщо вмешателството в избиране на пътя по който детето иска да тръгне може да е пагубно за самото него.Как ли?Ами много просто.

Изпращате го да учи нещо и някъде където то не иска.Какво става?Ами още по просто.

Започва да бяга от училище.Не се справя защото това не е в неговата кръв,не е неговата материя.Бяга от училище а навън дебнат други изкушения.Наркотици,разни вмирисани сводници,престъпност.Детето няма път,защото не може да бъде то,да следва своя път тъй като тези дето много го “обичат” му го забраняват с амбиците си да наложат своите желания .Тогава е много лесно да се подхлъзне и ето още един провален живот.Има и други печални и по страшни резултати.Въпреки нежеланието си,детето успява да завърши училището определено от родителите му и започва да работи по съответната специалност.Резултата е плачевен.Работното място се заема от човек,който няма желание да върши тази дейност,независимо каква е тя.Няма желание да поема отговорностите свързани с нея.

За съжаление,аз се сблъсквам всеки ден с този проблем отивайки на работа.Около мен както и в цялата страна има хора които не разбират от това което работят.Ами ако това са лекари,ако това са химици,фармацефти???

Някой дава ли си сметка какви могат да бъдат резултатите в един момент.

Дори самия човек осъзнава ,че не си върши реаботата както трябва и тогава напуска и се озовава отново на улицата без път,защото отново трябва да започне или да учи това което иска ако е успял все пак да се пребори с болните мозъци на родителите си или да работи каквото и да е само и само да оцелява и никога да не бъде себе си.Ето още един отчаян,недоволен и непълноценен човек,може би наркоман,алкохолик.Не защото той самия е такъв!!!

Йосиф Гърбов

"Вестник за жената" бр.12 16-22.03.09