Прес
център на формиращ се велоклуб "Нашата група":
Фотограф:Любомир Ботушаров
Третият 24-часов МТБ-маратон,провел се на 12-13.09.09 в село Марково приключи. В събитието участваха петима членове на бъдещия, засега, малък, но с голямо сърце, велоклуб "Нашата група" - Реактор/Йосиф Гърбов/, Нахи/Бисер Тошев/, Крис/Кристиян Ялнъзов/, Нервен-Хамстер/Петър Савов/ и Сашо Димитров/Азса-Бачинито/. (Първите трима във формат щафета, последните двама соло). Целта и планът на участието бяха изпълнени, та дори и преизпълнени. Щафетният отбор завоюва пристижното трето място, завъртайки 19 обиколки и качвайки общо 6750 метра диневелация. Щафетният отбор показа завидна дисциплина, преплетена с умението да се забвлява на бойното поле. Невероятни умения при боравене с планински велисопеди и прилагане на методи за отмора след предаване на щафетата. Нервен-Хамстер набра цели 11 обиколки и много СНИМКИ (които предстои да видим). Азса-бачинито в титанична битка в последните броени часове, въпреки
всичките предубеждения и залози срещу
него, навъртайки геройска последна обиколка, хвана пред-пред последното място....
Но тези резултати бледнеят пред едно не6то... то е вк
у
сът на пътеката. Когато започна състезанието, ми идеше да кажа на организаторите: Абе бацета кво е тва зверско начално изкачване, секи бута и се мори и нема каране, но с течение на времето контрастът между разбирания и реалност ставаше все по-очевиден, като контрастът между умножаващите се черни хиксчета, отчитащи обиколките на състезателите, върху безчуственото, бяло и съдбоносно контролно табло. Състезанието не може да бъде описано с денивелации, брой участници, скорости, килограми на велисипеди и др. статистики. Няма смисал да се говори за перфектната организация - маркировка, сервиз, задоволяване на гастрономически желания. Но то просто може да се впише в рамките на едно единствена дума - епично. Млади и стари, мъже и жени бяха се вкопчили в яростна борба с грайфери на гуми, вериги, курбели, плът и кръв за всеки един изминат сантиметър, за всяка една секунда, за всеки един преодолян камък или корен.Състезанието течеше, с времето нервите се изпъваха, мускулите отслабваха, водата свършваше, отчаянието хвърляше върху състезателите своя невидим воал. Имаше кризи, драми, разочароваение. Войната взе своите жертви (физически и психически - да се оправят по-бързо). Бойното поле бе допълнително усложнено от настъпилия мрак и дошлите с него бонуси - йети (чути, но не видени), блуждаещи духове на велотуристи, изкачащи иззад гърба на състезателите (без да носят фарове) и нудисти, подаващи невярна информация за паднали в боя. Но реалността бе една - състезателите не се бориха по между си. Това бе борба между тях и могъщата планина, гледаща ги отвисоко и хвърляща на пътя им вертикални баири, коловози и камъни, а бидейки вече горе, тя черпеше своите "покорители", опитващи се да слезат надолу, с остри заявои, корени, дърве, едри чакъли и отвесни бездни, които само за миг можеха да сложат край на всичко. Борбата бе титанична, героите - планинските велосипедисти - атакуваха непоклатимата планина цели 24 часа и тя най-накрая падна в краката им, а имената на нейните покорители завинаги ще бъдат изписани със златни букви в младата история на българското планиско колоездене.
И така връщайки се от състезанието, пътувайки в автомобила на един много добър веломонтьор, мислейки за велосъбитието, което току що бе приключило, сетивата ми си спомняха единствено вкуса на пътеката, готова да изтощи и доведе до отчаяние всеки, но и да го накара да лети като крилата на орел. Пътека, избрана от герои за други герои, искащи да докажат за пореден път себе си.....
.... MTB Forever.
"Крива спица" благодарим ви.
автор:
Главен член -кореспондент на клуба Александър Димитров/azzsa bachinito/
КЛАСИРАНЕ
СНИМКИ от събитието!
Още снимки......
Видео от събитието!
център на формиращ се велоклуб "Нашата група":Фотограф:Любомир Ботушаров
Третият 24-часов МТБ-маратон,провел се на 12-13.09.09 в село Марково приключи. В събитието участваха петима членове на бъдещия, засега, малък, но с голямо сърце, велоклуб "Нашата група" - Реактор/Йосиф Гърбов/, Нахи/Бисер Тошев/, Крис/Кристиян Ялнъзов/, Нервен-Хамстер/Петър Савов/ и Сашо Димитров/Азса-Бачинито/. (Първите трима във формат щафета, последните двама соло). Целта и планът на участието бяха изпълнени, та дори и преизпълнени. Щафетният отбор завоюва пристижното трето място, завъртайки 19 обиколки и качвайки общо 6750 метра диневелация. Щафетният отбор показа завидна дисциплина, преплетена с умението да се забвлява на бойното поле. Невероятни умения при боравене с планински велисопеди и прилагане на методи за отмора след предаване на щафетата. Нервен-Хамстер набра цели 11 обиколки и много СНИМКИ (които предстои да видим). Азса-бачинито в титанична битка в последните броени часове, въпреки
всичките предубеждения и залози срещу
него, навъртайки геройска последна обиколка, хвана пред-пред последното място....
Но тези резултати бледнеят пред едно не6то... то е вк
у
сът на пътеката. Когато започна състезанието, ми идеше да кажа на организаторите: Абе бацета кво е тва зверско начално изкачване, секи бута и се мори и нема каране, но с течение на времето контрастът между разбирания и реалност ставаше все по-очевиден, като контрастът между умножаващите се черни хиксчета, отчитащи обиколките на състезателите, върху безчуственото, бяло и съдбоносно контролно табло. Състезанието не може да бъде описано с денивелации, брой участници, скорости, килограми на велисипеди и др. статистики. Няма смисал да се говори за перфектната организация - маркировка, сервиз, задоволяване на гастрономически желания. Но то просто може да се впише в рамките на едно единствена дума - епично. Млади и стари, мъже и жени бяха се вкопчили в яростна борба с грайфери на гуми, вериги, курбели, плът и кръв за всеки един изминат сантиметър, за всяка една секунда, за всеки един преодолян камък или корен.Състезанието течеше, с времето нервите се изпъваха, мускулите отслабваха, водата свършваше, отчаянието хвърляше върху състезателите своя невидим воал. Имаше кризи, драми, разочароваение. Войната взе своите жертви (физически и психически - да се оправят по-бързо). Бойното поле бе допълнително усложнено от настъпилия мрак и дошлите с него бонуси - йети (чути, но не видени), блуждаещи духове на велотуристи, изкачащи иззад гърба на състезателите (без да носят фарове) и нудисти, подаващи невярна информация за паднали в боя. Но реалността бе една - състезателите не се бориха по между си. Това бе борба между тях и могъщата планина, гледаща ги отвисоко и хвърляща на пътя им вертикални баири, коловози и камъни, а бидейки вече горе, тя черпеше своите "покорители", опитващи се да слезат надолу, с остри заявои, корени, дърве, едри чакъли и отвесни бездни, които само за миг можеха да сложат край на всичко. Борбата бе титанична, героите - планинските велосипедисти - атакуваха непоклатимата планина цели 24 часа и тя най-накрая падна в краката им, а имената на нейните покорители завинаги ще бъдат изписани със златни букви в младата история на българското планиско колоездене.И така връщайки се от състезанието, пътувайки в автомобила на един много добър веломонтьор, мислейки за велосъбитието, което току що бе приключило, сетивата ми си спомняха единствено вкуса на пътеката, готова да изтощи и доведе до отчаяние всеки, но и да го накара да лети като крилата на орел. Пътека, избрана от герои за други герои, искащи да докажат за пореден път себе си.....
.... MTB Forever.
"Крива спица" благодарим ви.
автор:
Главен член -кореспондент на клуба Александър Димитров/azzsa bachinito/
КЛАСИРАНЕ
СНИМКИ от събитието!
Още снимки......
Видео от събитието!
Няма коментари:
Публикуване на коментар