Чета аз в една тема,че Светльо и Милко планират търсене на Паранормални явления и Извънземни форми на живот из Горите и си викам,така или иначе ме изпуснаха днес в ненадеен отпуск/много ги мразя тези изненади от днес за утре,ама няма начин,бая отпуска съм натрупал/ я да ида до Панчарево да видя дали няма да срещна някое червенооко,зелено па може и русо ... знам ли и да се включа активно в инициативата.
Тръгнах аз,от Стената нагоре по познатата пътека.Времето,напук на прогнозите,едно слънчево,топло,екстра си викам,добре,че не останах у дома да търкам клавиатурата.
Пейзажа Приказен,чак ми иде да полетя,ама пустата му гравитация как да я преодолея,че поне за миг над Езерото да се рея .
В последствие за малко да сбъдна мечтата си на един от завоите на тази пътека.
Спуснах се по серпентините до Вец Кокаляне и не щеш ли,те ти Червенооко същество,ама с кола,мие я на крайпътната чешма.
Това Червеноокото се оказа герой от местната кръчма,явно “загрял” от рано или “неизстинал” от нощния запой.
Хвана ме яд,че си мие колата точно там,точно по този начин и на всичкото отгоре резнал волумето на Макс с някакво долна чалга.
Мисля си да го снимам ли,да не го ли снимам,той пък не ме изпуска от поглед,като не виждал колело.
Нямах апарат,само телефона а и какво да снимам,нали не е извънземен,те чалга не слушат,убеден съм.
Та хайде обратно по пътеката нагоре и после по другата покрай култовата Пейка надолу.
По трасето видях и Зелено нещо,не беше русо обаче,а в последствие се оказа Гущерче.
Усетило топлите лъчи на усмихнатия от синия Небосвод Бате Райко и то излязло да се порадва на Пролетта.
Спускане и хайде обратно към Младост през Камбаните.
По едно време гледам насреща истинско зелено Човече,викам си - ето го,сега изтрепах Рибата във Форума,наближавам а Зеленото като върти едни педали,като яхнало един Рам,хайде пак разочарован – то било Жоро Милиона.
Радостна и неочаквана среща!
Та такива все хубави емоции днес ...........!
Няма коментари:
Публикуване на коментар