По следите на свещенните места!

Не за първи път престъпвам границата от реалния в магическия свят на Родопите,но това посещение ще запомня за цял живот.Изпитанията започнаха още от пътя,който води до тази вълшебна местност наречена Кръстова гора!
Не на един от непрестанно виещите се остри и стръмни завои,се появяваше Свети Петър и тихо подрънкваше с връзката ключове.За щастие пътя,макар и тесен,се оказа ремонтиран,асфалта идеален,което обаче не намаляваше притока на адреналин в по-голямата част от пътуването.
Въпреки,че лагеувахме в Гората на чалгата,ухаеща на смес от бор и феродо,както я кръстихме в последствие,причините за това име е излишно да обяснявам,въпреки пороя който се изля от нищото върху главите ни и мълниите с оглушителните трясъци вече в настъпващата нощ,магията не спря да ни следва на всяка крачка и благодарение на това,успешно преодоляхме както студа,така и раздразнението от неприличното поведение на сънародниците,които също бяха дръзнали да се отдадат на това приключение.На фона на общата бройка присъстващи,малцина от тях знаеха какво наистина представлява това място и защо са там.За другите беше просто поредната нощ за купон и веселие на открито!
Тринадесети срещу четиринадесети Септамври,нощта в която стават чудеса!!!
След два часа и половина чакане и висене на половин крак,успяхме да стигнем мястото и Кръста,който е известен със своята чудотворна сила.Като че ли трябваше да докажем своите търпение и вяра по пътя нагоре,но всяка една секунда чакане си заслужаваше заради мига,в който се изправих пред този Кръст и болките в гърба,краката и цялото тяло вследствие от висенето по безбройните стъпала,водещи до мястото,изчезнаха.Дъхът ми спря и за миг целия свят и реалност се стопиха,сякаш никога не бяха съществували.Имаше само тишина,спокойствие и сигурност,че всяка една молба отправена към висшите невидими сили ще бъде изпълнена.Секунди след като оставихме запалените свещи и потеглихме обратно по стълбите надолу,небето се разтвори,мълнии и вода се изсипаха над главите на стотиците хора,стекли се тази нощ на това място с надеждата и вярата за помощ и изцеление.Ние бяхме постигнали заветната цел да се доберем до Кръста и решихме,че ще е по-разумно да се отправим под дъжда към лагера,вместо да присъстваме на нощната тържествена литургия.Но повечето хора останаха въпреки всичко,а по пътя надолу,под пороя срещнахме още,които тепърва се изкачваха и нямаше нещо,което да ги откаже от тази цел.
Дъжда не спря цяла нощ.Слава Богу палатката издържа за сетен път без да допусне присъствие на дъжд отвътре.Сутринта,макар и малко позамръзнали,тъй като спалните чували се оказаха тънки за това място по това време на сезона,се събудихме съвършенно сухи.Газта на походния котлон беше се свила от студа,налягането почти нулево,та направата на кафе се оказа доста трудна задача.След изгрева,Слънцето загря както никога това вълшебно място и все едно тази страховита нощ се беше случила единстенно в сънищата ни.Мокрите дрехи като че ли за минути изсъхнаха и се отправихме,преодолявайки четирите километра катерене отново към свещенното място.
Обиколката на дванайсетте параклиса се оказа доста вълнуваща,а на мястото,където се намираше Аязмото Гълъбичката се извисяваше гордо втория кръст,където е кацнал Гълъба според легендата за да покаже,че там е извора на свещенната лекуваща вода.
Вълшебните пейзажи,чудните картини,които спират дъха и които са творение на уникалната природа не спираха да се сменят пред очите ни на всяка крачка.
От свещенното място на Кръстова гора се виждаха Караджов камък и Белинташ,поредните чудеса,намиращи се в този вълшебен свят.
Следващата експедиция догодина по следите на свещенните земи в нашата родина,ще е именно посещение на тези две светилища!