Сезона на черешите

Когато настъпи сезона на черешите,по стара традиция се отправяме към Кюстендиския край.Там е Раят на черешите.Но,по стечения на обстоятелствата,пътуването ни се превърна в лов на Бъз.Някой беше закачил един буреносен облак и го влачеше след нас.В София рано сутринта валеше.След като обърнахме гръб на Витоша планина и се озовахме за малко в покрайнините на Люлин планина,времето рязко се промени.Облаците се разбягаха и остана само чисто,синьо небе като покрив над главите ни,обещаващ много топлина и един страхотен ден.Преди да стигнем Буново,решихме да се отбием да разгледаме едно доста занемарено и почти изоставено селце с името Углярци.Разцъфналите цветове бъз привлякоха вниманието ни и решихме,че черешите могат да почакат,пък и Кюстендил не беше кой знае колко далеч.Запретнахме ръкави,разтворихме торбите и се подготвихме за бране.И тогава някакси,като че ли това и чакаше,небето се зави с едни тъмни и разгневени облаци и изсипа над над един освежителен,изобилен душ.Не се отказахме.Приехме предизвикателството и въпреки заливащата ни небесна вода,започнахме да си берем бъз сякаш нищо не се случваше.Без да се усетим,незнайно как,торбите бяха напълнени и със задоволство се отправихме към село Буново.Там ни очакваше изненада.Оказа се,че същия този ден има събор на селото.Хората бяха изкарали и подредили едни маси,едно чудо,но не знаеха какво им носим ние.Веднага след като изоставихме колите и се наредихме на сергийката за скара,бира и други екстри,тези същите разбеснели се облаци напомниха,че се возят с нас и не са си тръгнали все още.Но,този път изчакаха хората да се хванат въодушевено на поредното кръшно хоро и тогава показаха,какво е туй буреносен облак.Не само,че изляха цялата вода на света върху нас,ами и пригласяха на музика с гръмотевици и светлинни ефекти.Разбира се,това не бе достатъчно за да развали веселбата.След като видяха,че и малкото хора,които се бяха събрали,няма да се откажат,облаците се предадоха и засрамени си отидоха.След кратка разходка в планината,се наложи ние да си тръгнем,защото не разполагаме все още със свободата на бели хора и все трябва да ходим на работа.Нашите приятели,останаха да общуват със земята и природата с идеята,като му дойде времето,земята да е щедра и да ни дари с много домати и чушки.
Следващия път,няма как да пропуснем да обиколим черешовите Божии градини.