Назад към корените.

Някога,много отдавна,в добрите времена имало една земя,именувана Балхара.Далече се намирала тя,в прегръдката на наи-високите планини на света – Имеон и Имай.Там,в далечна Балхара,живеел народ с огромна сила.Никой не смеел да се изправи срещу него.Разправяли,че този народ идвал от СЛънцето и слънчева магия го закриляла.Всички знаели Безименните.БЕзименните наричали жреците си колобри,а силата си Оренда.ПАзели я като очите си и я предавалисамо един на друг.Много владетели се опитвали да откраднат тайната,но никой не успял.Една приказна зимна утринна великия хан на Безименните му се родила мъжка рожба.Дни и нощи празнувал славния народ.Не угасвали огньовете.На мечите кожи пред главния огънколобърът призовавал Орендата на слънчевата рожба.

А, в горите се сбирали разбойници.НАредил главатарят им да отвлекат момчета.Или Безименните ще рекат тайната на силата си,или момчета на кхана ще умре.Така станало.Успели разбойниците с измама да проникнат в крепостта и отвлекли детето.Препуснали през горите като хали.Но момчето имало нечувана сила.Ритало и хапело като вълче,а онзи,който го носел,не издържали го прадвал на следващия.Уморили се разбойниците от път,студ и непосилна грижа за детето.Хвърлили го в една пещера и го оставили там да умре.

На втория ден Слънцето изпратило в пещерата сърна.Видяла кошутата малкта рожба,приближила и го близнала за да я стопли.А момченцето се протегнало и почнало да бозае.Всеки ден отивала кошутата в пещерата да нахрани малкиякхан.Дивно и магично било млякото на слънчевата сърна.От него детето растяло с часове.Растяла и силата му.Станал истински юнак.Очите му били кротки,благи като на елен,а ръцете му – силни и здрави като дъбове.

Нарекли го Авитохол.НИкой не можел да пребори приказния юнак,а и той никога не закачал добрите хора.Но преследвал онези,от които идвали всички беди на земята.Чуел ли,че някъде се е появил злодей,намирал го в свърталището му и никой повече но го виждал.Пропищели всички злодеи по ония земи.Едни побягнали,а други вдън земя се скрили.Когато прокудил и последния злодей,Авитохол намерил най-красивата девойка и се оженил за нея.И така се събрали в едно – най-голямата доброта и сила с най-голямата красота на земята.От тях се народили чудно хубаво деца с кротки еленови очи и силни и добри сърца.Родът на Авитохол се множал,но все още си нямал име.Магично било млякото на слънчевата сърна,силна била орендата.Авитохол живял дълго,цели триста години.Когато легнал на смътния си одър,около него се сбрал голям род от синове и дъщери,рожбите им и техните рожби.Излязъл първородния син и помолил баща си преди да си отиде в Слънцето да им даде име.Тогаз рекъл Авитохол:

“Деца мои,вашето име ще е най-трудното име на света.Него никой народ неще може изговори като вас.Така името ви ще се пази чисто и винаги ще ви закриля.НАричайте се БЪЛГАРИ.Оставям ви това име за да можета да се разпознавате по земята.”

Затова пазете го!

И помнете,че българина е роден да живее по еленовия закон.А той казва:

“Силата без добро не може!Но и доброто без сила не може!

Почнали българите да живеят по еленовия закон.Когато се раждало дете му казвали:”Жабата е родена да се крие в тинята.Вълците да преследват плячка.А ти живей гордо и красиво като елена!

Откъс от книгата на Розмари Де Мео – Стопанката на ГОСПОД.

Една кинига,която всеки българин трябва да прочете.Или поне онези,които все още имат душа и ценности.